Любими с шоколад


Първоянуарски ще призная нещо – хич не обичах да чета като дете. Това моите деца не го вярват, като се има предвид как чета сега, но е истина. Част от причините, вярвам, че бяха отвратителните списъци със задължителни книги, които вечно ни караха да четем през лятото. Така де, кой би заобичал четенето с „Овчарчето Калитко“ или „Митко – синът на отряда“?(Затова и не карам децата си да четат по списъци, а просто да четат.) Това се промени едно лято, мисля че бях преди 9 клас, когато освен списъка със задължителни книги по литература, получих и такъв по английски език. 8-ми клас дойде нова учителна по английски, току-що завършила университета, и бе решила да образова малките келешчета. Успя. До края на 11-ти клас бяхме изчели англо-американската класика в оригинал.

Отплеснах се – извинявай! Та в това лято една от книгите, които трябваше да прочета бе „Гордост и предразсъдъци“. Взех я от английския отдел на библиотеката, отворих я и се опитах, наистина се опитах, но… Ваканцията почти мина. Бе края на август и аз още не бях прочела почти нищо от списъците. Семейството на приятелката ми Валя имаше изключително богата библиотека и тя предложи да ми даде българския превод, за да не се явя на 15 септември съвсем неподготвена. Уверяваше ме, че ще ми хареса. Взех я с ясното съзнание, че едва ли ще я отворя, но следобедите в Плевен през август не са особено подходящи за нищо друго освен за четене или дълги разговори по телефона. Тъй като след 30-та минута дуплексът ме изхвърли, нямаше какво да се прави, така че отворих…

Нито съм първата, нито съм последната, за която Джейн Остин е любим автор. След нея не съм спирала да чета, но всяка година препрочитам поне по веднъж „Гордост и предразсъдъци“ (наред с „Хари Потър“, но това е друга история). През годините съм купувала, подарявала и губила десетки издания на това заглавие, но едно от песледните, които си купих е това на изд. Booktrading от 2016 г. Трябва да призная, че си купих това томче, понеже беше великолепно. Полиграфически е бижу, наистина. Но просто не е моя превод. Не знам дали да ти се е случвало да обикнеш думите в една книга дотолкова, че да не можеш да четеш друга тяхна интерпретация. За мен е така с всяка книга, която чета. Затова и ми е доста трудно да чета и този превод. Това не означава, че преводът е лош. В никакъв случай. Просто не е моят превод.

Тези празници бяха много различни и имах нужда от нещо познато, любимо и топло. Преди Коледа бях отделила няколко книги, които съм чела и препрочилата милион пъти и, естествено, „Гордост и предразсъдъци“ бе сред купчинката. Днес, следпразнично, отворих…

It is a truth universally acknowledged, that a single man in possession of a good fortune, must be in want of a wife.

За втора поредна година посрещам Новата година с любима книга и парче торта Джандуя. Рецептата е от книга „Вкусът на Италия“.

Необходими продукти:

  • 170 гр. черен шоколад (аз използвам Lind)
  • 1 и 1/3 ч.ч. лешници, запечени и обелени
  • 1 ч.ч. захар на кристали
  • 2 с.л. брашно
  • 1/4 ч. л. сол
  • 5 големи яйца, отделени жълтъци и белтъци, плюс 1 голям жълтък
  • щипка лимомена кисилина (в оригинал е кремотартар, но аз така и не мога да го открия в български магазини)
  • 8 с. л. размекнато масло
  • пудра захар

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180 градуса. Намажете форма за торта с падащо дъно в масло и сложете хартия за печене на дъното. Разтопете шоколада на водна баня и го оставете да се охлади напълно. Поставете в робота лешниците, 1/4 от захарта, брашното и солка и разбъркайте докато се получи финна смес. Разбийте белтъците и лимомената кисилина, докато се превърне в пяна. Отделно разбийте маслото и останалата захар, докато стане пухкава смес, след това прибавете жълтъците едно по едно. Разбийте до получаването на хомогенна смес. Добавете шоколада и след това лешниковата смес. След това внимателно добавете и белтъците и разбъркайте със силиконова шпатула. Изсипете в тавичката и печете около 40-45 минути. Центърът на тортата след опичането трябва да е все още влажен. Оставете я да изстине около 3 часа, след това я махнете от формата и отделете хартията за печене. Поръсете с пудра захар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s