Вратите на Венеция и късен неделен брънч

на

 

Цели две седмици отлагах писането. Защо? Ами защото все още съм там. В Тоскана. Поне в мислите си. Отне ми 2 дена да спра да отговаря на италиански на българските продавачи и почти 5 да се пренастроя. Какво да направя – влюбена съм. Влюбена съм в ширналото се златно море на окосените житни поля на Вал Д`орча, в необятните хълмове на Сиена и в приказните картини на лозята на Кианти. Това е.

_dsc0384Сега обаче ще започна с Венеция. Може би защото най-малко ми хареса. Никога не съм се прехласвала по златния град на Адриатика, да ти кажа честно. Не бях и ходила. При други обстоятелства може би щеше много да ми допадне, защото като всеки велик град и той крие своите тайни. Този път обаче не уцелих. Бяхме планирали посещението си за неделя (голяма грешка) и имахме цели 6 часа на разположение, за да надникнем под повърхността му.

Никога не ходете в голям туристически град в неделя. Не че през друг ден от седмицата би било много по-различно, но в седмия ден там беше ад. Буквално! Паркирахме в Тронкетто и си взехме лодка към Сан Марко. Ако имате възможност влезте за пръв път във Венеция откъм морето. Гледката е несравнима. Дори с хилядите туристи плъзнали по площадите и по тесните улички на каналите. Невероятна.

Не можеш да видиш Венеция в един ден. Дори не се опитвай. Няма смисъл. Това, което ние направихме е да качим децата на гондола (120 EUR за 6 човека за близо час) и да влезем в Сан Марко. За съжаление, понеже беше неделя, катедралата бе затворена за литургия до 14,30 ч. и туристи не се допускаха, но пък се качихме на лоджията и влязохме в съкровищницата. Хвърлихме и бугъл поглед на самата катедрала, която по нищо не се различава от нашите православни храмове – факт, за който вина имат мозайките, покриващи целия храм и донесени от Константинопол. Впечатляващо е, наистина._dsc0398

След това се изгубихме по малките улички и мостчета, успели някак си да притихнат в неделна сиеста, въпреки туристите. Ето това бе истинската Венеция за мен.

Какво не видях, а исках – Дворецът на дожите и тъмницата, Мурано, Бурано и Торчело. Но пък е повод да се върна отново там някой ден. Кой знае – може и да ми хареса.

Неделя вечер е и понеже съм на италианска вълна съм приготвила спагети путанеска, шпиковано с чесън агнешко и ризото с манатарки. А за десерт – кръмбъл със сини сливи.

До другата седмица!

Н

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s