Ново име, стара идея и едно невероятно местенце

Тази вечер ровичкам в блога. Не ми се е случвало от година. Знам, защото ако погледнеш един пост по-долу точно преди година съм писала за пътуването до Букелон. И не продължих 😦 Сега, обещания няма да давам, защото явно не ги спозвам, но, вдъхновена от едно ненадейно пътуване до Камен бряг и околностите, се върнах отново тук, за да дам нов старт на старата идея. 

Името на блога е променено, мисля, че в следващите няколко месеца ще разбереш защо. Но идеята си остава. За пореден път ще се опитам да ти покажа местата до които с И. стигаме и да ти разкажа какво сме видели и преживели там. Но понеже имам нова цел, малко по малко ще разширявам и първоначалната идея на блога. Дано ми се получи този път.

А сега ще ти разкажа за едно вълшебно място, до което се стига лесно, но трудно се тръгва.

Небесните пасбища е природен парк намиращ се на около 70 км от София. Качваш се на магистрала „Хемус“ посока Варна (не че има друга в момента, де) и след тунела на Правец първата отбивка ще те отведе до село Осиковица. Там пък, в центъра трябва да завиеш надясно към махала Видинци. Табела има, но трябва много да внимаваш, понеже тя е толкова малка, че като нищо ще я пропуснеш и ще се озовеш в следващото село. Така се случи с нас. Ако последваш примера ни, не се притеснявай, спираш на мегдана, питаш местните, правиш обратен завой и стигаш до целта. А тя – целта, е приказно красива, вековна гора. Щом спреш колата и тръгнеш по пътеката се озоваваш в нереален, сюреалистичен свят, излязал все едно от детските приказки. Тук те чакат Голямата гора на Мечо Пух, Къщичката на бабата на Червената шапчица, Долината на самодивите и още куп митични местенца. Гората е рай за децата – има люлки, дънери и греди, по които могат да се катерят, тайни пътечки, които могат да изследват и още, и още.

Всичко това е станало възможно благодарение на всеодайността на д-р Васил Ангелов, с който няма как да не се запознаеш на място. Той се спира до всеки един от посетителите, разказва за всяко едно от кътчетата, които можеш да откриеш там, за вдъхновението му, за живота… И те кара да му помогнеш – я с понтирането на някоя нова люлка, я с нещо друго. 

Входът е свободен, а ако се връщаш отново – донеси нещо, за да дариш. Не, че е задължително, но така ще станаш част от магията и със сигурност ще се почувстваш по-добре.

ХОХО, Н.

Още за Небесните пасбища можеш да прочетеш тук.