Във Флоренция преди Дан Браун


Преди месец-два прочетох “Ад” на Дан Браун. Като я почнах, съвсем спонтанно пуснах пост във Фейсбук, че май е трябвало първо да прочета книгата и после да ходя във Флоренция, сега обаче ни мисля така… Вярваш или не, дойде времето да ти покажа красивата Флоренция, такава, каквато я видях в началото на май.

Me on top of Palazzo Vecchio
Me on top of Palazzo Vecchio

Великото пътуване до Тоскана и обратно биде осъществено покрай майските празници. Аз, Иван, Габи и Венко, с кола (но не със Зафирата)…. незабравимо. Във Флоренция обаче отидохме с влак! Бях намерила пансион в едно градче на около 30 км от Флоренция и решихме вместо да търсим къде и как да паркираме, да си хванем влака сутринта. Речено-сторено. Между другото страхотен избор, препоръчвам ти го от сърце. Флорентинската гара е много голяма и се намира почти в центъра на града. Влакове има на интервали от половин-един час. Та станахме ние рано, хванахме си влака и в 8.30 бяхме на гара Santa Maria Novella. Оттам, въоръжени с няколко разпечатки и един пътеводител, два фотоапарата, но преди да сме били кафе се отправихме към Ponte Vecchio (къде другаде можем да пием кафе? Там, разбира се?)

Firenze_03Firenze_02

Ponte Vecchio, или Стария мост, със сигурност е най-известния мост на Флоренция. От двете му страни има бижутерски магазинчета, а в средата му се издига паметника на най-известния бижутер на града – Бенвенуто Челини. Пръстенче от там не получих, но и аз като всички други туристи си тръгнах със снимка 🙂Firenze_04

И като закусихме и изяснихме маршрута, с бодра крачка минахме отново моста, за да пристигнем до първата спирка от културната програма на това пътуване – palazzo Vecchio. Всичко във Флоренция е много наблизо. То града не е особено голям. Като минеш Стария мост и свиеш вляво и после надясно и вече си в галерия Uffizi, а преминеш ли я си попаднал на Piazza Della Signoria. В Uffizi решихме изобщо на не се мъчим да влезем. Опашката пред входа в 9 сутринта беше километрична, а информационните табели сочеха, че решим ли да чакаме, ще влезнем след около 3 часа. Firenze_05 Затова първата спирка за нас бе Стария дворец (Palazzo Vecchio). Той се намира в дясната част на Piaza della Signoria, а почти срещу нещо е импозантната Loggia. Както ще стане ясно, ако някога успея да завърша разказите си от Италия, всеки град/населено място си има Piazza del Duomo (Катедрален площад), някакъв дворец и Loggia пред него. Loggia-та в миналото е служела да пази височайшите особи при официални случай от лошото време. И в нашия случай да приютява уникални произведения на изкуството. Поразходих се, поогледах, поседнах, усещането е незабравимо.Firenze_06 Но не колкото да пристъпиш в предверието на Palazzo Vecchio.Firenze_07  Основната функция на сградата през вековете е била да приютява съвета на управляващите града. През 16 в. за малко е била дом и на небезизвестния Козимо І Медичи, днес отново е дом на общинския съвет, и да, основна туристическа атракция преди и след Дан Браун. Отсега ти казвам, аз маската на Данте тук не видях. Не казвам че я е нямало, просто не съм я видяла. Но видях карта на България в залата на светаFirenze_09 видях Залата на петстотинте с “Апотеоза на Козимо І” на ВазариFirenze_08 видях уникалната гледка, която се открива от върха на кулатаFirenze_10 и още, и още. И…. картата на фотоапарата свърши. Не, не се шегувам. От Флоренция имаме много малко снимки, просто защото не бяхме подготвени за всичко, което има да се види там.

Оттам се насочихме към мястото, при което се събират всички туристи, дошли във Флоренция – Piazza Del Duomo. Площадът е пълен с туристи по всяко време на денонощието, седем дни в седмицата.Firenze_14Невероятната външна фасада на катедралата привлича погледите отдалеч. Отвътре не е толкова впечатляваща, но това, разбира се е само на пръв поглед. Това е четвъртата по големина катедрала в Европа. Идеята е била да засенчи тези в Сиена и Пиза, като безспорно най-голямата й забележителност е невероятния купол на Бруналески. Но преди да стигнеш до там има още няколко неща, които трябва да видиш – едно от тях е платното “Данте обяснява Божествена комедия”, на северната стена на катедралата. Обиколихме я, пропуснахме кулата и купола, нямахме сили вече, и тръгнахме към Battisterio. За мен най-изнестната сграда във Флоренция, Баптистерия е забележително място. Най-старата сграда в целя град, Тук до преди няколко века се е кръщавало всяко едно родено във Флоренция дете. Отново по-интересен отвън (или пък не), отколкото отвътре, главно заради невероятните си врати. И по-точно заради източните, “Вратите на Рая”, дело на Гиберди. Вратите са облицовани с десет невероятно подробни бронзови панела, изобразяващи сцени от Стария завет. Иван има снимка пред тях (по обясними причини), която обаче пазим в дълбока тайна. Отвътре, Баптистерия е на пръв поглед празен. Но просто вдигни очи към тавана. Оттам те гледа невероятна мозайка, а ако си достатъчно любопитен, можеш да откриеш и гробницата на папа Йоан XXIII, проектирана от Донатело и Микеланджело. Ако пък не ти се занимава, просто поседни и се отпусни. Мястото носи уникална енергия.

Уморени, но с пълни очи излязохме от там, за да се отправим към мястото, което напълно ме зашемети. Най-впечатляваща за мен от целия ми престой във Флоренция се оказа Cappelle Medicee или параклиса на Медичите. Това е мястото, където почиват тленните останки на всеки един член на тази велика фамилия. В параклиса се влиза все едно влизаш в президенството – не може да се снима, минаваш скенер на багажа, а бе въобще впечатляващо. И има защо. Сградата е разделена на три основни помещения. Основната крипта, в която са погребани 90 процента от представителите на фамилията, Cappelle dei Principi, или параклиса на Принцовете, където са погребани 6 от великите херцози Медичи и новата сакристия, в която почиват тленните останки на Лоренцо Великолепни и синът му Джулиано. Величествено е меко определение за параклиса. Залата на Cappelle dei Principi  е облицована от пода до тавана в полускъпоценни камъни, новата сакристия е по проект на Микеланджело. Това е нещо, което не може да се опише с думи. Просто трябва да се види.

Останали почти без сили, решихме да похапнем. Следобедът ни беше запазен за двореца Пити и градините Боболи. И тук един съвет от мен. Ви никакъв случай, никога не сядай в кафета и заведенията за сандвичи по улиците на Флоренция. Ще ти отрежат главата. По-добре отиди в някоя тратория. При все, че имахме препоръчани ресторанти в града, се натресохме на точно такова място. Заради безжичния интернет, разбира се. Пихме кафе, хапнахме нещо и се запътихме за пресечем Ponte Vecchio за трети път този ден.

Обяснението в моя пътеводител за Palazzo Pitti почва така “малко дворци са така грандиозни, както е двореца Пити”. Вярно е. Къмто 14 часа се наредих на опашката с идеята, че искам да разгледам Палатинската галерия и апартаментите на Медичите. На Иван и на Венко им бе писнало от картини и решиха да си починат в градините, заедно с Габи. В двореца маршрутите са два – градините и няколко малки музейни експозиции или Палатинска галерия. Та стигам аз до касата и най-учтиво искам по един билет за двата маршрута. Момичето, също така учтиво и недоумяващо ми казва, че аз няма как да разгледам всичко това в оставащото време до 18 часа, трябва ми минимум 6 часа. Нали ти казах, грандиозно! В галерията прекарах 3 часа. Със сигурност можех да прекарам и още. Накрая ми прималя, не различавах поредните мадони с младенеца, но усещането, че съм видяла на живо “Трите грации” на Рубенс, “Мадоната на стола” на Рафаело, картини на Тициан, Караваджо и Сарто е неописуемо. Вътре не може да се снима, вместо това ти показвам (и на себе си) малко от градините, които не видях.Firenze_11 Firenze_12 Firenze_13

От двореца Пити си тръгнахме щом го затвориха, ядохме сладолед на новия мост, минахме покрай музея на Гучи и по via dei magazini, съвсем случайно попаднахме пред къщата на Данте и надникнахме в църквата на Данте и Беатриче, и се отправихме към малко ресторанче, в което вечерят местните и което Румен и Миленка горещо ни препоръчаха. Хапнахме, пийнахме…. И тръгнахме да си хванем последния влак за Pontessieve.

Какво не видях – ами много. Не видях Давид, не видях Uffizi, не влязох в Санта Кроче. Но пък видях и опитах толкова много. Нарекох поста “Във Флоренция преди Дан Браун”, защото без да искам съм уцелила. Ако си чел книгата ще ме разбереш. Сега бързам да сложа снимките и линковете преди Белослава да се е събудила. Не ти обещавам до скоро, защото, както е видно не спазвам обещанията си. Но пък се връщам. 😉Firenze_15

Advertisements

One thought on “Във Флоренция преди Дан Браун”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s