Три години по пътищата на блогърството

Е, не особено успешни, де. (Като се има предвид от колко време не съм влизала тук.) Но едно по едно 🙂
Преди три години на този ден открих пред себе си и за теб едно специално местенце от моя дом и себе си – любовта ми към пътешествията и желанието ми да пиша за тях. Днес една чиста случайност ме подсети за това. Не съм влизала да пиша в блога от почти една година. Оправдания колкото искаш – върнах се на работа, синът ми тръгна в първи клас, бебето – на ясла, лаптопа ми остана с разбит монитор… Оправдания, но не извинения. Защото през тази година си попътувах – открих замъка на Дракула и магията на Трасилвания; прекосих Ламанша и стигнах до Лондон и не на последно място оставих душата и сърцето си в Тоскана.
Мечтая да открия и още по-великолепни места.
Не ми се иска да ти обещавам, че веднага, утре, до края на седмицата ще ти разкажа (и покажа всички тях), защото като знам колко съм сериозна едва ли ще стане, но обещавам на себе си, че ще опитам. Защо? Защото моето местенце ми липсваше и пишейки тези няколко реда бе като завръщане вкъщи.
А колкото до повода – за да пожелая „Честит рожден ден“ на блога си, позволи ми да ти покажа малко от моите местенца за последната година:)