Пътуване през един облак


И колкото да е чудно не става въпрос за пътуване със самолет. А както е обичайно при нас с кола. При това в България. Неочаквано, а? Днес съм решила да ти разкажа за един от най-любимите ми маршрути, когато минавам от Северна към Южна България и обратно. Хайде с мен към Беклемето.

Преди да започна този разказ реших ей така за разнообразие да проверя колко аджеба са проходите в Стара планина и колко от тях сме минавали. Та ако ти е любопитно – 18 са. Тук можеш да намериш много интересно описание на всички. С изключение на 5 сме пътували през всички. Даже и през онзи екстремния :). Но най-красив за мен (нас) си е прохода Троян – Кърнаре, или както е по-известен просто Беклемето. Не съм много сигурна кога го минавахме за пръв път, имам обаче неясен спомен за едно пътуване до Хисаря като малка с Жигулата.

Понеже съм родена в Плевен ще те приведа от север на юг. От Троян нагоре пътя е лесен, няма много завои и в момента сменят настилката, така че за зимния сезон всичко ще е ново. А това е много важно, защото всъщност на около 20-тина километра от града, току под билото на прохода се намира курортния комплекс Беклемето, разполагащ със ски писта. Колкото и да е странно и аз съм я пробвала – имам и снимково доказателство:) Наблизо можеш да откриеш и останките от стар римски път (всъщност най-високия “Трако-римски път на Балканите, част от пътя Ескус – Филипопол”).

Най-високата точка – местността Беклемето (1590 метра надморска височина), се вижда отдалече. По една проста причина. Увенчана е с арка – паметник.Когато за пръв път я видях те блестеше на слънцето като златна; когато за пръв път се изкачих до нея повече приличаше на паметник на разрухата или по-скоро излязла от някой фентъзи роман останка от минал живот. Тъжно, но истина. Паметникът е в чест на подвига на руските войници през Руско-турската освободителна война. Повече за историята можеш да прочетеш тук. Ако решиш да минеш някога оттам спри и се изкачи до него. Поне това мисля че дължим на хората дали живота си за нашата свобода.Надолу пътя е пълен със завои и спиращи дъха гледки.Ремонтиран е наскоро и се минава гладко. Често можеш да видиш и парапланеристи да те съпровождат надолу към Кърнаре. (Кой знае може и Жоро да е сред тях?)

Та това е. Общо 48 километра. Минавала/минавали сме ги при слънце и дъжд, пролет, лято и есен; само през зимата не сме минавали оттам – прохода е затворен тогава. Много често щом стигнем Беклемето влизаме и в облак.Оттук и заглавието на поста. Винаги обаче има нещо ново, което ме изумява и вдъхновява. Ако си покорявал този проход знаеш за какво говоря; ако не си – непременно мини.

Хайде, до нови пътешествия.

ХОХО

Advertisements

2 thoughts on “Пътуване през един облак”

  1. Тоя маршрут хич не ми го хвали:))) Но е адски красив наистина. Минаваме на годината поне 6-7 пъти по разбираеми за теб причини – Жоро:)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s