Отмъщението на Миро


Така предложено заглавието звучи много зловещо, нали? А истината е, че преживяването беше неповторимо, а мястото – изумително. Но всичко по реда си.Сигурно не си забравил, че през юни замъкнах децата, Иван, кака и Миро вдън гори тилилейски (по-точно на място, което го няма на навигацията), което в крайна сметка се оказа наистина рай. Но и приключение. Така сега в края на нашата втора почивка (колко беше почивка е тема на друг разговор :)), Миро ни покани на вилата си – да си починем за уикенда. Тя, вилата се намира в Тетевенския балкан, близо до язовир Сопот. Ако не си прекарвал цял ден в една кола с току-що проходило бебе и 7-годишен разбойник, който и 3 секунди не може да седи на едно място, няма как да ме разбереш – пътуването от Карнобат до въпросната вила беше меко казано изпитание на моите нерви, но… и за него друг път. Сега за вилата и това как точно Миро си отмъсти.

Аз не съм много по екстремните оф-роуд пътувание. Вярвам това е станало ясно. Не че се съмнявам в способностите на Иван зад волана или в проходимостта на Зафирата, просто… Да де, ама за мой късмет, след като завихме след китното градче Лесидрен, пътят ни отведе именно по  онези черни, горски пътечки, които ако може бих предпочела да минавам пеша или в краен случай с Черната нинджа. Но хванах спирачката с една ръка и Белослава с друга и взех да броя къпините край пътя. Той пък край нямаше. Тъкмо вземем да си помислим, че това е последния завой и пътя вземе да продължи. Е не очаквах, но свърши (съвсем неочаквано де) и мястото се оказа приказно. Честно казано (и тук моля Миро официално за извинение) съвсем не очаквах.

След часовете прекарани в колата – децата полудяха. Белослава откри магията на стълбите, а Александър той откри магията на мазето. Там прекара доста време да търси оръжия, които да използват с баща си и Миро в играта на “Междузвездни войни”. Класика! Вечерта запалихме барбекюто и стана тя каквато стана. Тук е времето да кажа, че през уикенда времето се промени – от 34 градуса предната вечер, в събота температурите паднаха до 16-17 градуса, имаше буря, дъжд и превантивно тока гасна на няколко пъти. Но пък каква красота беше да вечеряш на свещи на терасата, а къщата беше осеяна с множество чаени свещички – да можем да си намираме пътя.Прекрасно. Легнахме си съпроводени от играта на семейство съселчета сгушени някъде на тавана.

Бях решила, че ще се наспя на следващия ден. И се събудих в 6.30 сутринта. Къщата беше притихнала, все още сънена. Децата спяха. Възрастните спяха. Само капките утринен дъжд кротко падаха. Умората си беше отишла, но въпреки всичко не станах а продължих да дремя. Това е нещо, което не съм си позволявала от години.

Ще попиташ къде е зловещото от заглавието на поста – ами няма го. Беше много, много хубаво. Мястото е вълшебно, гледката – незабравима, компанията – страхотна. Изключително съм благодарна на Миро за това, че сподели своето местенце с нас. Обещах му да се върнем за по-дълго. И държа на обещанието си. Дотогава те оставям с гледката, която дълго време няма да забравя. Язовира рано сутрин след дъждовна нощ.

Advertisements

2 thoughts on “Отмъщението на Миро”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s