Следобед в Копривщица

Явно ме е хванала гръцката болест. Обещах да те заведа на това място „утре“ и от това „утре“ минаха вече два дена. Днес обаче най-накрая се засрамих от себе си и преди да хвана отново пътищата на някъде (и понеже ме мързи да оправям багаж), сядам да ти покажа и разкажа за Копривщица.

Тази разходка чака своя ред почти две години. Бяхме там един красив есенен неделен ден през 2010 година.  Станахме както се казва по икиндия и докато се начудим какво да правим, звънна кака да каже, че са тръгнали за Копривщица, ако искаме да се присъединим към тях. Зафирата беше на ремонт май, но кумът даде колата и към то 11 часа тръгнахме от София. Пътят до Копривщица е страхотен – един от любимите ми в България. Минава се по подбалканската линия, която аз толкова много предпочитам пред безличната магистрала за Бургас. Толкова е живописно и красиво, че мога да изключа от състезателното каране на Иван (той и без това не можеше много бързо да кара с тази кола) и от постоянното питане на Алекс „Стигнахме ли вече?“ и просто да гледам.

За вдъхновение от пътя ти предлагам тази снимка от нашето завръщане към София

Стигнахме, намерихме се с кака и къде къде (как къде?) в най-близката кръчма. Първо трябваше да се подкрепим и после да обиколим. Е, хапнахме, направихме опит да изместим течението на реката взехме си балони и билети от Купчийницата и тръгнахме (Малко странична информация – билетчето за музеите е по 3 лв на къща, но ти препоръчвам горещо да си вземеш билетче за посещение във всички музеи – цената е 5 лв. Заслужава си. Честно казано не помня да сме плащали за снимки, но според инфо от достоверни източници за това право си плащаш още 5 лв.)

За самите къщи няма да ти разказвам – ще ти ги покажа. Но преди това – един горещ съвет: отиди там. Има местенца в България, но които можеш да се почувстваш истински горд от това, че си българин. Копривщица е едно от тях. Има местенца в България, които всеки един от нас трябва да посети. Копривщица е едно от тях. Ако не си бил в Копривщица – отиди. Ако пък си бил – върни се отново!

Сега обещаните снимки 🙂

Ослековата къща

Родната къща на Димчо Дебелянов

Къща – музей Тодор Каблешков

Лютовата къща

Хареса ли ти? На мен със сигурност и понеже ми беше малко мисля да се върна скоро отново там. За малко повече от един следобед. Сега ставам, защото колкото и да ме мързи, багажа няма сам да се оправи. След тома паля колата и към нови приключения. А на теб обещавам да се излекувам от гръцката болест и в най-скоро време да ти покажа къде съм.

ХОХО

Още разкази тук и тук и тук.

А останалите снимки от Копривщица, можеш да видиш тук