Рози и любов от пръв поглед


Цяла зима избягвам да излизам на терасата. А тя милата страдаше затрупано под боклуци, сняг и какво ли още не. От цветята не бе останал и помен, а слънцето се бе скрило някъде далеч на юг. Но на мен някак ми се щеше всичко това да свърши бързо, бързо и да пробвам отново да отрупам с цвят терасата. Така че в края на декември при едно посещение в Икеа се взех на майтап пакет лалета, който бързо-бързо засях в пустеещите сандъчета. В началото на януари пък ме подгони истинска градинарска треска и изпонакупих сумати семена за цветя. Александър също се включи като направо ме разби с зеленчуковите си постижения. Като резултат сега на терасата виреят и тиквички, краставици и боб (имаше също салата, домати и репички, но детето ги пообърна малко и те се понесоха към рая на зеленчуците). Истинският фурор обаче настъпи на Цветница – тогава ме обзе истинска треска. Седмица по-рано бях си понакупила малко разсад за съкъзчета от Практикер, и за да не си остана само с тях се обзаведох също така и с магнолия, дълго търсените теракотени саксии за мушкатата и два корена рози. Да, рози. Баща ми гледа в Плевен от много години пет корена и всяко лято къщата се изпълваше с упойващия им аромат. Та реших да пробвам и аз. Просто ей така – да видя да ли ще ми се получи. Засадих ги във възможно най-дълбоките саксии, които имах, подрязах ги според указанията (е, едната малко повече от необходимото ;)), те пък тръгнаха – да видим.На Цветница пък се събудих с непреодолимото желание най-накрая да се сдобия и аз със мечтаните алпийски съкъзчета. За целта не ходих чак до Австрия, а само до Баумакс, от където се завърнах с две кошници (бели и червени) и две нови сандъчета за тях. Засадих ги и остана и за другата тераса.За втората част от заглавието историята е друга. Един късен следобед преди две седмици подбрах Белослава в слинга и набързо се отправих към магазина на долната улица, по простата причина, че отново бях забравила да взема част от необходимите ми продукти за вечерята. Набързо, набързо, но погледа ми попадна на ето това съкровище чакащо в цветарския магазин отсреща. Е, наистина беше любов от пръв поглед. Даже нямах точно парички, но продавачката ми влезе в положението и ми го даде въпреки това. Липсващото левче занесохме с бебето още на другата сутрин. Сега ми остава само да попълня билковата си колекция (за това друг път) и да се обзаведа с любимите каскадни петунии… А може и още нещо. Втория сезон на проекта “Терасата” е официално открит. Ще те държа в течение 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s