У дома замириса на пролет


Днес беше прекрасен ден, не мислиш ли? След толкова много студове, снегове и стоене вкъщи, най-накрая днес ходихме с Белослава на разходка. На истинска – с количката в парка. Беше толкова хубаво, че направо не ни се прибираше. Но това беше само една от причините да кажа, че днес  беше прекрасен ден. Всъщност всичко започна в началото на седмицата когато открих първото бебе пред вратата След ден два се показа още едно, а и трето е на път. И си казах, че е крайно време да се заема с терасата отново. Нали не си забравил безуспешния ми опит да превърна терасата си от обикновена в такава, каквато можеш да видиш само по снимките или при съседката от четвъртия етаж. Аз определено не бях. Още в началото на януари ме обхвана пролетното настроение и си накупих семенца на всякакви цветя – съкъзчета, върбена, лобелия, петунии, невени и дори кратунки 🙂С мъка се удържах да не ги хвърля в някоя празна саксия още тогава. А вместо това седнах и започнах да се ограмотявам – как да си отгледам разсад от семенца. Вярвай ми доста трудно изглежда на теория. А и моята нетърпелива душичка не може така – пък да сее на различно отстояние, пък да чака, да пикира, да пензира… Но щом има желание – удържах се. Вчера ходих до един от строителните хипермаркети с градински центрове, взех си специална почва, специални формички за разсад, а Иван взе че ми подари специални градински инструменти (за да престана да използвам лъжици, ножове и всякаква друга посуда). Днес с малко помощи много търпение (брей, не съм вярвала колко малки семенца има на този свят) реколтата биде засята. Накрая, след като почти цялата ми трапезария стана в пръст, Алекс размаха магически ръце и омагьоса разсада. А надписаните и прилежно увити във фолио разсадничета бяха скрити от палавите му намерения на перваза, зад пердето. Да ти кажа честно много, много не вярвам, че нещо ще се получи от всичко това. Наистина ми се струва непосилна за мен задача. Но какво пък реших да опитам по правилния начин. Ако стане ще съм страшно горда със себе си. Ако не стане ще прибегна до професионален разсад. Но при всички положения втората година от опита ми да си направя чудно хубава тераса започна. И пак те моля да ми пожелаеш успех.

П.С. Докато не съм забравила – мушкатата са още живи (въпреки грижите ми за тях през зимата).

Advertisements

4 thoughts on “У дома замириса на пролет”

  1. Наде, като истински телец, това занимание следва да ти е вродено тотално. И мисля че от този материал си личи точно това.
    Радвам се, че си го написала. Като малък бях същия 🙂

    1. Веско, ама ти не си Телец. Иначе за вроденото не знам, но ми доставя удоволствие и то голямо, особено ако труда ми се увенчае с плодове 🙂

  2. Ей, браво! Със сигурност ще излезе нещо. И аз мислех този уикенд да отскоча и да закупя семенца. Аз пък съм се запалила по зеленчуците. Да видим какво ще излезе от тях на терасата:). Поздрави и приятни разходки в парка!

    1. Ей, Мира, благодаря! За зеленчуците 7-годишния ми син отглежда от семенца марули, тиквички, марули, домати и т.н. Мноооого им се радва като ги гледа как всяка сутрин са все по-големи и по-големи. Пък кой знае може на лято и да прояде, че е голяма мъка. Целувки на мъничето 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s