Стълба към небето

Навън е студено и аз не съм пътувала от доста дълго време и честно казано това ми липсва. Наистина. Ето тази нощ например сънувах странен сън. Бях на Босфора и лових риба (на Босфора никога не съм ходила, а риболова и аз не се долюбваме особено, питай който искаш). Така че реших да попътувам отново. Този път удобно седнала на дивана и разглеждаща снимки. Днес ще те заведа на едно високо място. До него стигнах като изкачих 509 стъпала. Ще кажеш „какво толкова“. Стъпалата до Шипка са 890 (знам, лично съм ги броила!). Но моля те, вземи под внимание факта, че днешните стъпала са взети от възможно най-тясната вита стълба, която аз съм виждала и тръгнеш ли веднъж – отказване няма, просто защото няма как да се върнеш. Но да не избързвам. Всичко започна с пътя…Много мога да говоря за немските магистрали, но просто не искам. Болна тема. Така че няма. След като ядосах рано сутринта един барман с желанието си за еспресо, а не шварц кафе (за шофьора, не за мен), 195-те километра от Франкфурт до Кьолн бяха песен. И как няма да са като те изпреварват такива коливъпреки че и нашата скорост на движение не е от най-малките (за протокола именно тук Иван реши да изпита нервите ми като вдигна 220 км/ч). Та за има няма час и половина стигнахме и в Кьолн. Паркирахме някъде из уличките и с карта в ръка се заехме да търсим Катедралата. То не че ни трябваше карта, високите кули се виждат от всякъде. Катедралата е в центъра на града, точно срещу Централната гара. Улучихме някакъв църковен празник и деня беше неработен. Та след като огледахме Катедралата от всички странисе насочихме към една от забележителностите. Сега нали си спомняш началото и 509-те стъпала. Те водят към една от тези две кули – южната.Входът за Кулата е 3 Eur, а влезеш ли веднъж трябва да стигнеш до върха.Добре де, не ме разбирай погрешно – тези прословути 509 каменни стъпала не са една непрекъсната вита стълба. Има си и разни нещица за гледане и почивка, докато качваш върха. Като камбаните напримеринтересни ажурии разбира се графити – къде без тяхТака, нали си спомняш върховете? След много пъшкане и охкане от моя страна ето толкова ми остана да пипна кръста, с който те са овенчаниА гледката си заслужавашеСледващата ни спирка беше съкровищницата на Катедралата. Това беше единственото място през цялото ни пътуване в Германия, където бяхме помолени да не снимаме. Просто помолени. Никой не ни следеше, никой не ни взе фотоапарата (за сравнение в нашата ботаническа градина ако не си платиш ти вземат апарата, за да са сигурни, че няма да снимаш). Сега един съвет – входа за съкровищницата е 5 Eur, но ако искаш като нас да посетиш и двете места си вземи комбиниран билет – цената му е 6 Eur. След като я разгледаш, а вътре има какво да се види, остава само да влезеш в самата Катедрала. Тя е отворена за посетители от 13 до 16 часа. Тъй като имаше около час и нещо до 13 часа, решихме да го оползотворим като разгледаме града. В него има какво да се види – фотнанистарото кметство с готически кулимузей, църкви, рибния пазар и т.н. Но… ние не ги видяхме. Изморени от Катедралата, искахме само да хапнем някъде и да продължим. И под продължим имам предвид някъде не в Кьолн. От мен да знаеш бирата е страхотна. Много ми хареса. Казват й кьолш, местна е. Носят е в чаши от 250 мл. и ти отбелязват колко си изпил с чертички на подложката за чаша. Тук ядох и страхотно червено цвекло. Хапнахме, пийнахме и влязохме в КатедралатаА след това хванахме пътя за Бон, който пък ни отведе до Замъка на дракона. Но за него друг път.

Ако искаш да научиш още интересни неща за Катедралата виж тук.

А ето и останалите снимки от Кьолн.