Гулаш и токайско вино


Будапеща е красив град. Мога да го кажа. Въпреки мизерията, спещите по улиците хора, шума и безредието и да, въпреки културния шок, който ме върна към балканските нрави на връщане от Германия. Но едно по едно.

Будапеща не беше планирана спирка в онова епохално пътуване до там и обратно (да се чете до Франкфурт и обратно). Идеята беше да се приберем отново през Алпите и дори може би да минем през Италия. Но…

Километрите вече си казваха думата и честно казано бяхме доста изморени от пътуване. Така че избрахме най-бързия път, този през Унгария. И го избрахме вечерта преди да тръгнем от Франкфурт. Набързо резервирах хостел в сърцето на Будапеща и сутринта рано-рано тръгнахме на път. Пътят беше досаден – магистрала, магистрала и пак магистрала. Нищо интересно за снимане. Все по-често виждахме български регистрации по коли и тирове.  Умората ни се усещаше и нито ми се снимаше, нито ми се говореше. А имаше и още един проблем с това наше решение в последния момент. Каката (да се чете навигацията) нямаше качена карта на Унгария и моя милост трябваше да изпълнява тази роля. Ако си сред тези, които ме познават, знаеш че при мен навигацията е “завий натам” и задължително е съпроводена с жестоко жестикулиране. Та трябваше да впрегна всичките си умения за да заменя “натам” и “насам” с “ляво” и “дясно” и при това без да размахвам ръце.Е, криво-ляво, справих се. Но… не ми беше никак лесно, да знаеш. Виновни за това са самите унгарци – в Будапеща ляв завой няма, само направо и надясно. Луда работа. Отгоре на всичко не карат като германци, карат като българи – залепени за задната ти броня. Е, колкото и да не искам да си го призная, открихме хостела от първия път, благодарение на Иван. Днес съжалявам, че нямам снимки от сградата. Атмосферата й беше невероятна. Намира се точно до музея на Лист от където се чуваше музиката на великия композитор край един страхотен парк, събрал страхотни малки кръчмички, кафенета, клубове с жива музика и много, много млади хора Самата сграда не беше нищо особено – очукана, одраскана, малко мизерна, много напомняща соц жилищните сгради в Куба. Настанихме се и нямаше как да не пробваме ресторанчетата в градинката на Лист. А и как може да съм в Будапеща и да не опитам гулаш и токайско вино. Ако имаш път натам непременно се отпий в ресторант Menza. Гарантирам, че ще ти хареса.Та там ядох гулаш и пих Токайско. След това вече имах сили да хвърля един бърз поглед на нощна Будапеща. За града не знаех почти нищо, нямах пътеводител, само една карта взета от хостела. Но, ей така набързо, ето какво видях.В Будапеща останахме цели 14 часа. По-голяма част от тях спахме. Но няколкото, които прекарах по улиците на този град останаха завинаги в сърцето ми. Да, градът е красив. И то много. Само мога да си представя колко би ми харесало да го видя отново и то както трябва. На следващия ден ни чакаше последната част на нашето пътешествие. Нямах търпение да видя България отново! Но сега те оставям с тази гледка. Наслади й се.П.С. А всички снимки от Будапеща можеш да видиш тук

Advertisements

3 thoughts on “Гулаш и токайско вино”

  1. и на мен Будапещата ми хареса…макар, че аз …по стечение на обстоятелствата прекарах доста време там…Дори на къмпинг в единия край спахме…сред таралежи и влажна трева:)

    1. Единственото, което не ми хареса е летището на Будапеща, където по стечение на обстоятелствата прекарах 5 часа на път за Прага:(

  2. ее…и ние доста време си чакахме шатъла …пък после пътувахме доста до хотела…но пък града определено си има атмосфера…
    а и за пръв път ходих в Тропикариум там…и видях гиганстки манти, които плуваха над главата ми…ех щастие…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s