Опит за разходка из Хайделберг


Обещах този пост на Иван преди мнооооого време. Но, какво да ти кажа. Трябваше ми вдъхновение! За него – вдъхновението, не знам дали дойде, но оставих Белослава да се преспива сама и изведнъж ми се прииска да напиша нещичко. И какво по-хубаво начало на връщането ми към блога от пътуване до Хайделберг, Германия. Ела с мен 🙂

Имам много какво да напиша за този град. За кръчмите, магазинчетата гледката от камбанарията на катедралата, стълбите до тази гледка, за студентския карцер и въобще всичко студентско, но… това ще го опиша някой друг път. Днес искам да ти покажа двореца. Не просто защото омагьосва, не защото там изкарахме по-голяма част от деня, който посветихме на Хайделберг, а просто защото не искахме да си тръгваме.

Първо малко история. Дворецът във вида, достигнал до нас или поне в по-голямата си чест е дело на Курфюрст Фридрих V, който го декорира за годеницата си Елизабет Стюарт и създава великолепните градини около него. Той е и отговорен за избухването на Тридесетгодишната война (какво да кажа – оправен човек). Замъкът в руини (в руини защото в края на 17 век французите опустошават и града и замъка, самия той гори на няколко пъти, в края на 18 век е преоткрит от поетите романтици, омаяни от старите развалини, а в началото на 19 век германските власти след дълго дискутиране какво да правят с него – да го възстановят или да го оставят както си е, решават да реставрират само първия етаж от всички постройки), та до замъка в руини може да стигнеш по два начина – пеша, пътеката е доста стръмничка и с помощта на въжено влакче. В цената освен отиване и връщане са включени и вход за двореца, разглеждане на германския музей на фармацията, както и огромното винено буре Grosses Fass. За още 4 Eur можеш да влезеш и в самия дворец – незабравимо изживяване. Но да не избързвам. Като слезеш от влакчето вляво се открива незабравимата гледка от оръдейната платформа и част от някогашния театърНа тази полянка са се провеждали рицарски турнири а пътят към вътрешния двор минава през Elisabethentor – портата, построена от Фридрих само за една нощ, като подарък за съпругата му за рождения й ден По-късно екскурзоводката ще ни каже, че за всяко животинче, което Елизабет откривала гравирано на портата, Фридрих й подарявал по една целувка (!).

Но да продължим напред по укрепения мост към вътрешния двор. Постройките на двореца са изграждане през различни епохи. Като видна любителка на виното първо се насочихме към Friedrichsbau, където се намира огромното буре високо колкото двуетажна сграда и с вместимост 222,000 литра. В него се е съхранявала, дължимата на курфюртса по традиция част от винената реколта. За протокола това вино не е ставало за пиене.  Но пък усещането да стоиш то такава бъчва си го бива След това влязохме в музея на фармацефтиката, който се помещава в Ottheinrichsbau. Там за пръв път видях на живо опиум наред с други нещица, като истинска алхимична лаборатория например. Следваше кафе на голямата тераса и разглеждане на дворецът отвън, където най-голяма забележителност безспорно е Взривената кула След кратко умуване решихме да разгледаме и дворецът отвътре, но понеже имаше около един час до началото на тура, се отправихме към всеизвестните градини. Само да поясня в Хайделберг бях в края на май 2010 година. Времето не беше много хубаво – разбирай валеше дъжд и от известната розова градина нямаше какво да се види. Но усещането въпреки всичко беше неописуемо. Наистина си заслужава да отидеш до там дори само за да поседнеш сред тишината на това зелено райско кътче. Обиколката на замъка е обиколка през различни епохи. И тук си проличава находчивостта на германците. След като решили да възстановят само първия етаж от всички постройки, дошла трудната част – как да го направят. При последния пожар в замъка изгарят и всички проекти, а запазени другаде нямало. Пред реставраторите стояла почти непосилна задача – как да направят така, че да е максимално достоверно. Всичко, което се вижда като интериор в двореца е съобразено с епохата, но не е принадлежало на владетелите. Та тура минава през старата библиотека (от която е останала само камината) дамските покоитеатъра покоите на владетеля кралската зала, която само да отбележа е използвана и от Hitlers Jungs, и завършва в параклиса.

След всичко това, прегладнели се отправихме към стария град, там до Стария мост в една кръчмичка си хапнахме и пийнахме а след това се отправихме и към студентския карцер За друго не остана време. А и впечатлението от Двореца властваше над всичко останало. Съжалявам само, че не минах по пътеката на философите, но кой знае, може би някой друг път…

Още снимки можеш да видиш тук.

Advertisements

2 thoughts on “Опит за разходка из Хайделберг”

  1. Ах, тази Германия.. колкото и да ѝ се дразня на времето, прекалената стриктност и “релсите”, по които трябва да се движиш, толкова и ѝ се възхищавам точно поради нейната регламентираност и организираност… Има чар в страната и някак успя да си утвърди местенце в сърцето ми вече..:)
    Продължавай да пътешестваш и преоткриваш!:))
    Аз пък ще хвърлям по едно на блогчето;))
    Поздрави

  2. Ей, Мария, много ти благодаря, че се поспря в моето местенце и за пожеланията. Ох, а за Германия какво да ти кажа – отдавна ми е легнала на сърцето… мисля, че ме разбираш 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s