Преди около 6 месеца заявих решението си да превърна моята любима тераса в по-красиво и уютно кътче за обитаване. Днес е време да ти разкажа какво успях (и неуспях) на направя по този „проект“ и какво планирам за в бъдеще.
Както се казва в старите български приказки – речено сторено, за нула време се обзаведох с три вида мушкатоБегония
Азалия
И един прекрасен и най-вече ароматен жасмин
Разбира се не трябва да забравям поредния опит да си отгледам билки от семена.
Към проекта бяха въвлечени и приятели и роднини, които чули за моята решимост се надреварваха да ми подаряват цветя за терасата. Свекърва ми ми прати съкъзчета (или както им вика тя – дъвки).
Веско ми донесе ягоди (да, истински, които се ядат)
Вики ми подари дна много специална бегония.
А за 33-я ми рожден ден колегите ме изненадаха с една цяла кошница живи цветя, които да радват летните ми дни.
Така че като цяло залесяването биде осъществено.
КАКВО СЕ СЛУЧВАШЕ НА ТЕРАСАТА
В общи линии замисълът ми се осъществи. Терасата ми се превърна в почти мечтаното кътче, където четяхТворях (тук трябваше да има снимка, но не мога да я открия:(), посрещах гости.
Пийвахме и хапвахме или само си говорихме
И най-важното – превърна се в предпочитано място за спане на моето малко съкровище
КАКВО НЕ УСПЯХ НА НАПРАВЯ
Не успях да я превърна в това
Въпреки голямото ми желание, нито петуниите ми, нито съкъзчетата виснаха така. Приятели и разбирачи ме уверяват, че за това са нужни няколко години. Дано да е така, защото със сигурност няма да се откажа.
Не успях да си ушия възглавнички за пейката. Казвам ушия, защото Вихра ме вдъхнови, но аз съм доста „вързана“ в ръцете, така че ще опитам, но ако не стане ще прибягна до купешките 🙂
Не успях и да си направя висящи фенери. Тук също получих вдъхновение от Вихра. а и осветление по незнайни строителни причини на терасата няма. Но направата ще е къде къде по-сложна от закупуването, така че за другото лято освен многото настолни свещници, които стопляха вечерно време моето местенце, мисля да прибавя и един два висящи.
И не на последно място не успях да опазя всичките си цветя!
ЖЕРТВИТЕ
Да и тази година не мина без свидни жертви. Но преди да си казал нещо, не, мушкака опазих, като по чудо и благодарение на бирените съвети на Вихра. Но виж петуниите ми за поредно лято изгоряха и изсъхнаха по време на едноседмичната ни „ваканция“ извън София. Тази неделя ги изчистих и два корена са се спасили все пак. Отрязах ги и сега чакам да видя дали нещата са поправими.
Непоправими обаче останаха нещата за жасмина ми. (И това е най-свидната ми жертва тази година). Пак през тази въпросна седмица и под влиянието на жаркото августовско слънце и дългото отлагане на пресаждането му той изсъхна. Много ми беше мъчно, но си обещах следващия (а следващ ще има) да го пазя от сърце.
И накрая билките – е пак не успях. Един съвет от мен. Като решиш да си отглеждаш билки от семена не изсипвай цялото пликче в една малка саксия. Нищо няма да стане. Другата година ще си взема разсъдени, за да нямам този проблем 🙂
И така след 6 месеца проектът ми не е напълно провален. В крайна сметка успях на направя от товатова
Има какво още да се желае, но аз съм оптмист и другата пролет с нови сили (и умения) ще се завърна към проекта. Обещавам ти!
А ако искаш да видиш терасата в целия й блясък, можеш да го направиш тук!
Наде, резултатите си личат с просто око. Едно просто, но радостно око. Дерзай! А когато те няма, внасяй всичко вътре на сянка. Така ще издържат повече дни
Веско, и ти имаш заслуги, нали знаеш…
Догодина ще ти донеса доматите…а като узреят ще си ги резнем:) със сиренце и босилек… ако може да отгледаш няколко стръкчета:)
Договорих ме се! Само не разбрах коя ще ходи до Турция за зехтина?
Наде, важни са любовта и всички други прекрасни неща, които са се случвали на терасата ти! Тук ме водиш с много, много точки:) Да не говорим за най-прекрасното ти цвете, което си е намерило любимо местенце за спане именно там – малките цветя имат инстинкт за хубавите и полезни места…
Колкото до другите неща, следващата пролет саксийните цветя ще растат като обезумели, а възглавничките сами ще се материализират на пейката, повярвай ми:)
О, Вихра, вярвам ти! Но след като търсих цял следобед иглите и конците вкъщи, мисля, че ще трябва да повярвам и в магии. Силни прегръдки от нас!