Всяка година по това време идва време да си давам обещания за какво ще почна да правя, какво ще спра да правя и така нататък, които така и не изпълнявам. Но традицията си е традиция и ето пак 31 декември и аз пак сядам да си обещавам. Този път обаче по един по-различен начин.
Но първо малко закъснелите Коледни и подранилите Новогодишни пожелания. Пожелавам ти една прекрасна година, пълна с мечти, смях и сълзи, здраве, любов, приятелства, успехи и неуспехи и пълна с емоции от всякакъв тип. Пожелавам ти сбъднати мечти и нови мечти, пожелавам ти нови приятелства и стари приятелства. Пожелавам си го и на себе си. Живей. Мечтай. Обичай. И бъди обичан.
Сега за обещанията. Те не са много. Обещавам да пиша по-често. Просто защото ми е много приятно да съм с теб. Обещавам да вярвам повече в себе си. Да мечтая повече, да живея повече, да играя повече, да пътувам повече. Обещавам!
ЧЕСТИТА НОВА 2011 ГОДИНА на теб, на хората, които обичаш и на всички други.
ХОХО
Благодаря за пожеланията – и на мен ми е приятно да те чета – пиши повече, живей повече, дарявай живот във ВСИЧКИ смисли на тази дума.
Една френдка във Фейсбука днес написа на стената си и много го лайкнах и ти го предавам, въпреки че поне донякъде ти си всичко това:
„И така, приятели, обикнете живота, вместо един конкретен човек; обикнете музиката, вместо една конкретна песен; обикнете звездите в небето, вместо една конкретна „звезда“ от телевизионния екран; обикнете природата, вместо едно конкретно място… И бъдете неизменно живи и обичащи!“
2011 ще е супер!
Веско, страхотно е! Много ти благодаря, че го сподели с мен!