Есенно-пролетни уикенди на Езерото


Сериозно обмислям идеята да прекръстя отново името на този блог (:)). Този път на Местенце за уикенда. Причината е проста – всяка събота сутрин (а понякога и в петък късно следобед) товарим детето, куфара и фотоапарата и потегляме към някое (магично) местенце в България.

Миналата бяхме в Къщата на художника в село Езерото, Габровско.

В събота сутрин след закуска с кафе и кроасани, подбрахме още една кола народ (куче, дете) и потеглихме. Пътя до там е лесен, стига се за има няма два часа. По магистрала “Хемус” до Ябланица, оттам по главния път София – Варна до Севлиево, после отбиваш към Габрово. Щом стигнеш до Етъра, продължаваш още 5-6 километра по неасфалтиран, но хубав път, докато стигнеш до китното селце, сгушено в Габровския балкан.

Понеже не бързахме много, стигнахме за малко повече от 2 часа, по-точно към 14.30. Нужда от запознаване с обстановката нямахме, тъй като само преди няколко месеца отново бяхме тук за един (този път пролетен) уикенд. Времето беше страхотно, така че веднага се насочихме към барбекюто. За мързеливия съботен следобед (както и за вечерта) няма да разказвам. Снимките сигурна съм говорят сами за себе си.

Сигурна съм си спомняш че неведнъж съм казвала, че не обичам да се връщам на места, на които вече съм била. Особено ако имам хубави спомени от тези места. Няколко са изключенията и Къщата на художника е едно от тях. Защо? Отговор нямам. Или поне не е един. Има някаква магия в огъня, в малките неща,в гоненето на призраци по късна доба, в духа на мястото и в ракията, изстудяваща се под студения чучур.

Ако се питаш къде е езерото от името на селото, ето го:

По същата пътечка можеш да стигаш до Заслона, разходката си заслужава, дори да не стигнеш до там (а ние не стигнахме, нито този уикенд, нито по Гьоргьовден). А всичко преди и по време на тази разходка ме караше да забравя, че е неделя и че на следващия ден ме очаква суетата на делничния софийски работен ден.

На където и да се насочиш след село Езерото – дали за миш-маш и крем карамел в Андъка, или за рибена чорба в крайпътно ханче до Казанлък, спомена за къщата със сигурност ще те върнат отново там. С мен така се случи.

Advertisements

One thought on “Есенно-пролетни уикенди на Езерото”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s